Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": „Има такъв народ“ ще започне да се люспи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди още да са разбрали какво точно ги е очаровало в предизборната кампания, големи групи от българското общество вече изглеждат разочаровани. Мъгливите обещания за „смяна на системата“ и „разбиване на статуквото“ позволиха всеки да си представи бъдещето така, както му харесва. Но отделните представи не произведоха обща картина.
Онези, които не гласуваха, изглеждат разочаровани от това, че другите не са очертали по-ясна картина на бъдещото управление. Другите, повече от 620 000 граждани, които гласуваха, но техните кандидати не бяха избрани, останаха разочаровани от това, че повече хора не са подкрепили техния избор. Съществена част от онези, които гласуваха и ще имат свое представителство в следващия парламент, изглеждат разочаровани от това, че именно техните представители няма да управляват, и то самостоятелно. Българските избиратели решиха чрез гласа си да подменят една трета от народните представители, но „новите лица“ невинаги означават и „ново начало“. Всичко това като че ли не се отнася напълно само до онези 47 449 избиратели, които гласуваха с „Не подкрепям никого“. Само при тях изборният резултат напълно отразява разбирането им за политиката.
Стихийно формираната представа, че при тези изборни резултати няма да може да се постигне мнозинство и че ни предстоят скорошни предсрочни зибори, най-вероятно няма да се превърне в реалност. Политическият инфантилизъм, който трайно доминира българското масово съзнание през последните години, настоява, че предсрочни избори биха променили картината на съществуващите в момента политически предпочитания. Всъщност това не отговаря на истината – ако бъдат проведени предсрочни избори преди края на тази година, те ще произведат още по-фрагментирано представителство. Остава ни да приемем реалността такава, каквато е, и да очакваме, че политиците ще поемат отговорността да реализират възложения им от гражданите мандат.
Въпросът е как, а не с кого.
Първата стъпка е учредяването на 45-ото Обикновено Народно събрание. На първото си заседание парламентът трябва да положи кетва и да избере свой председател и заместник-председатели. Логично би било председателят да бъде избран от най-голямата парламентарна група, доколкото той е „пръв сред равни“, но представлява най-голям брой от избирателите. След това Министерският съвет трябва да попаде оставката си и да продължи да изпълнява задълженията си до избирането на ново правителство. По всичко изглежда, че още преди това консултациите за съставянето му ще са започнали, но техният резултат може да стане ясен доста по-късно.
През изминалите месеци в публичното пространство бе освободена и насърчена много агресия. Тя беше насочена срещу управляващите, срещу властта по принцип, но и все по-отчетливо – срещу ГЕРБ и Бойко Борисов. Тази агресия се оказа недостатъчна, за да произведе свое политическо представителство, но без съмнение ще бъде използвана, за да бъдат формирани реваншистки нагласи. Това най-вероятно ще бъде доминиращият тон при обсъждането на първия опит за съставяне на правителство, при който най-голямата политическа формация – ГЕРБ, ще получи правото да състави правителство. С това нейната отговорност се изчерпва.
Това предложение най-вероятно ще бъде бламирано. При това положение ГЕРБ ще трябва да поемат важната роля на добре консолидирана и опитна опозиция в състава на новото Народно събрание. Това ще бъде и първият опит за формирането на вече заявената „анти-ГЕРБ“ коалиция в новото Народно събрание. Изглежда, че нейните гласове ще бъдат достатъчни, за да не бъде съставено правителство с мандата на ГЕРБ, но това не означава, че ще успее да произведе свой собствен кабинет.
Тук, макар и неочаквано за мнозина, ще стане очевидно, че всъщност мнозинството от новоизбраните народни представители няма да подкрепят сценарий за предсрочно разпускане на парламента. Това ще бъде моментът на „Има такъв народ“ (ИТН), който ще определи не само позициите на новата формация, но и развитието на политическия процес през следващите месеци. Най-вероятно ИТН ще състави и предложи свой кабинет. Ако се съди по досегашните им изяви, това няма да е процес на консултации с останалите политически сили. Ще се разчита на това, че ако не подкрепят предложението, останалите партии и коалиции ще се озоват в деликатна ситуация спрямо собствените си предизборни обещания. Кабинетът ще бъде формиран, както беше проведена и предизборната кампания на партията. След като всичко е готово, избирателите ще бъдат информирани за взетите решения.
Депутатите на ИТН не са положили толкова усилия да стигнат дотук, за да напуснат и да се явят отново на избори след три месеца. В същото време именно в парламентарната група на ИТН ще възникнат първите съществени разногласия, които след определен период от време биха могли да доведат до появата на нови „независими“ депутати. Първият критичен момент ще бъде именно при съставянето на проекта за правителство, но с увеличаването на отговорността този риск ще нараства. Ставайки народен представител, според чл. 67 от Конституцията всеки кандидат има свободата и задължението да представлява целия народ, а не само своите избиратели. Партийната дисциплина на ИТН тепърва ще трябва да се изгражда, а всеки от вече избраните народни представители ще търси оптимално съотношение между разходи и ползи за самия себе си.
Въпрос на време е по-голямата част от избраните народни представители да разберат, че предизборната капания е завършила и ще им се наложи да се изправят пред проблемите на един натоварен управленски дневен ред. Онези от тях, които имат все пак някакъв управленски опит, вече си дават сметка за това, но за другите това ще бъде неприятна изненада. Преди всичко ще им се наложи да разберат, че обещаните приоритети не могат нито да се реализират толкова бързо, нито по обещания начин.
Временното закрепяне на мнозинство около реализирането на втория опит за съставяне на правителство може да се окаже удобно за мнозинството решение. В началото кабинет с мандата на ИТН ще създаде представата, че е посветен на „ревизия на управлението на ГЕРБ“. Това може да спечели време, но не и да доведе до реализация на малкото на брой, но прекалено категорично заявени намерения. Междувременно все по-отчетливо „новите лица“ ще трябва да навлязат в дневния ред на управлението, а с това и да намалят риториката на реванша. Този тип „нормализация“ може да доведе до ново разочарование, което да скъси периода, в който новото мнозинство би се чувствало относително комфортно. А с това ще започнат и първите сериозни разногласия сред „съдружниците по неволя“. С наближаването на кампанията за президентските избори всеки от тях ще търси възможност да се разграничи спрямо „задругата“ анти-ГЕРБ и да се върне към собствените си избиратели.
При подобно развитие парламентарното мнозинство ще се окаже прекалено зависимо от резултатите от президентските избори и вместо да ги определи, може да се окаже техен заложник. Много вероятно е точно на това да разчита Румен Радев, за да се опита да определи характера и състава на мнозинство, което би могло да се превърне в негов собствен политически проект по модела на т. нар. Тройна коалиция. Опитът ни показва, че веднъж създаден, един подобен съюз може много бързо и ефективно да се еманципира спрямо своя „архитект“, както това се случи спрямо президента Първанов. Но тогава Тройната коалиция имаше конституционно мнозинство, а сегашните кандидати за това не могат да разчитат дори на устойчиво обикновено мнозинство.
Онова, което изглежда сигурно, е, че нито коалиция, изградена на принципа „анти-ГЕРБ“, нито „про-Радев“ може да изгради достатъчна стабилна основа за ефективно управление. Ако не възникнат съдържателни теми на съгласие между новите „съдружници“, това ситуативно мнозинство може да последва съдбата на много предишни проекти на политическия инженеринг.
